Защо точно бадеми? Кратка история и факти:

Бадемите са сред едни от най-полезните плодове. Въпреки, че са известни като ядки, от ботаническа гледна точка бадемът се класифицира, заедно с прасковата в подрод Amygdalus на род Слива (Prunus), който се отличава от другите подродове по нагъната черупка на костилката. При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на рода, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде. Култивирано се развъжда върху подложка от див бадем или праскова.

Бадемите са наричани още „Кралицата на семейство Розови”. Дървото има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Цветовете им съдържат голямо количество нектар. Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото.

Бадемът е храна, богата на мазнини, но в същото време полезна и вкуснa. Eдна от най-известните с ползите за здравето, още от древността. Смята се, че произхождат от Югозападна Азия и Северна Африка, но опитомената форма може да се отглежда и в по-северни райони.

Бадемите впечатляват едновременно с прекрасен вкус и здравословен състав – наистина добра комбинация. Понижават нивото на вредния холестерол и предпазват от сърдечно-съдови заболявания, което се дължи съдържанието на ненаситени мастни киселини и на антиоксидантното действие на витамин Е. Te подобряват храносмилането, поради високото си съдържание на фибри. Предпазват дори от диабет и ни пазят от вредното действие на свободните радикали. А най-хубавото е че бадемите са достъпни целогодишно.

Ето и една малка част от веществата, които се съдържат в бадемите:

  • Антиоксиданти;
  • Белтъци (протеини);
  • Въглехидрати (около 26%);
  • Фибри – разтворими и неразтворими;
  • Ненаситени мазнини и Омега 6 мастни киселини;
  • Витамини – А, Е (24 mg на 100 грама), К, В1, В2, В9 (фолиева киселина) , В6;
  • Ниацин (витамин В3). Важен е за кожата, храносмилането, за кръвното налягане;
  • Биотин (Витамин Н, В7) – участва в жизнено важни за метаболизма ни химични реакции.
  • Калций, мед, желязо, магнезий, манган, молибден, фосфор, калий, селен, цинк;
  • Аминокиселини – аланин, аргинин, цистин, глицин, аспартат, тирозин.